Европейски филмови награди 2023: Кой ще спечели тазгодишния най-добър филм?
Трудно е да се каже, тъй като петте филма, номинирани за най-добър европейски филм за 2023 г. на Европейските филмови награди, са едни от най-силните за годината. Разглеждаме номинираните и даваме своите прогнози.
Европейските филмови награди, които отличават най-големите постижения в европейското кино, наближават бързо.
Церемонията, която се провежда този уикенд (събота, 9 декември) в Берлин, ще бъде и ние ще бъдем на място, за да ви информираме за всички резултати.
И тази година е особено силна...
От филмите, номинирани тази година за престижната награда за най-добър европейски филм, три от номинираните направиха световна премиера в Кан и спечелиха големи награди там (Anatomy Of A Fall - Златна палма; The Zone of Interest - Голямата награда на Кан и наградата на FIPRESCI; Паднали листа - Награда на журито), докато другите двама номинирани бяха с премиера във Венеция тази година – Зелена граница и Аз, капитане – и също се прибраха у дома с трофеи: Специална награда на журито и съответно най-добър актьор.
Това е напрегната надпревара и всеки запис вероятно би могъл да вземе главната награда.
Нека да разгледаме подробно номинираните за най-добър филм, преди да започнем да правим някои прогнози...
Анатомия на едно падане (Anatomie d'une chute)
Режисьор Жюстин Трие (Франция)
Тазгодишният носител на Златна палма разказва завладяващата история за възможно алпийско убийство, която се превръща в завладяваща съдебна драма, задвижвана от звездното изпълнение на Сандра Хюлер (която е номинирана за най-добра актриса два пъти тази година – за Anatomy of a Fall и The Zone of Interest).
Нетрадиционният whodunnit на френския режисьор Жюстин Трие се занимава със заплетеното родителство и бремето на отговорността във взаимоотношенията. Особено когато връзката е разчленена публично, за да се види от всички – нещо, което на свой ред позволява на режисьора да използва съдебната система като трамплин за разобличаване на вкоренени мизогинистични предразсъдъци. Главният герой Сандра (Хюлер) не е идеалната жертва, бореща се за невинността си да бъде чута; тя говори откровено за несъвършенството на връзките си и се чувства като напълно закръглено човешко същество, за разлика от клишираната фигура на безукорния мъченик, борещ се за оцеляване.
Какво е най-впечатляващото в сценария е, че вместо да тръгне по пулпавия път на Основния инстинкт (Сандра, бисексуална писателка, обвинена в убийство, може да изглежда като Катрин Трамел на Шарън Стоун на хартия), филмът се разкрива като много по-заинтересован от по-важни медитации върху възприятието и разказването на истории. Като такова, поглъщащото чувство на несигурност става пристрастяващо навсякъде.
Филмът вече се очертава като фаворит за награди, след като спечели най-добър сценарий и най-добър международен филм на Независимите филмови награди Gotham , както и за най-добър чуждоезичен филм на наградите на New York Film Critics Circle Awards. Има всички основания да вярваме, че ще спечели голям успех във всичките си категории на Европейските филмови награди – най-добър филм, най-добър режисьор, най-добър сценарист и най-добра актриса. Освен това EFA не пренебрегват присъждането на няколко награди на един и същи филм, както видяхме миналата година за Триъгълник на тъгата, който спечели четири награди: за най-добър филм, режисьор, сценарист и актьор. Гледайте това място... Въпреки това, въпреки че „Анатомия на едно падане“ е провокираща мисли драма с подходяща емоционална дълбочина, не изглежда така, сякаш има издръжливостта на предишните победители в Кан. Смеем да го кажем, че вече е леко надвито. Въпреки това международната публика го харесва и няма да се изненадаме, ако си тръгне от Берлин с много трофеи.
Да се надяваме, че победителите в събота ще бъдат малко по-разнообразни от миналата година, така че да можете да гледате повече филми в...
Падали листа (Kuolleet Lehdet)
Режисьор: Аки Каурисмаки (Финландия, Германия )
Аки Каурисмаки предложи на тазгодишния филмов фестивал в Кан един от най-добрите си състезателни филми. „Падалите листа“ спечели наградата на журито за трето място и беше избран за финландски „Оскар“ за 2024 г. за най-добър международен филм.
За първия му филм от шест години и четвъртата глава от неговата „трилогия за работническата класа“ ( Shadows in Paradise, Ariel, The Match Factory Girl), финландският безумен маестро представи нещо, което може да бъде най-топлата мрачна романтична комедия на 2023 г. И както се оказва, финландското настроение е странно пристрастяващо.
Основният разказ на две изгубени души, изграждащи странна и красива връзка въпреки шансовете, отговаря на много общи холивудски кутии. Въпреки това, трагикомичната меланхолия тук върши чудеса, тъй като режисьорът създава романс от работническата класа, който се развива като радостен фарс с всички несъмнени отличителни белези на Kaurismäkian: тихо отчуждение, отразяващо дълбоки емоции, които героите не могат да изразят; иронично забавни забележки и остроумни шегове; няколко лукави похвали към неговите филмови герои – тук по-специално Озу и Бресон; и онези прецизно композирани портрети с къпани в сенки и подчертани цветови схеми, които отхвърлят продължаващото партньорство на режисьора с оператора Тимо Салминен.
Феновете на режисьора няма да намерят нищо ново тук, но все пак е абсолютна радост да преживея. То служи като напомняне, че да се отдадеш на случайни срещи и да прегърнеш любовта, без да излизаш от вратата, е единственото разумно нещо, което трябва да направиш, когато светът около теб се разпада. И имаме нужда от повече от това в наши дни...
Номиниран е за най-добър филм, най-добър режисьор, най-добър сценарист, най-добър актьор и най-добра актриса. Във всяка друга година това би било битка за победи в повечето от тези категории. Имаме обаче скритото подозрение, че ще бъде засенчено от Anatomy of a Fall...
Зелена граница (Zielona Granica)
Режисьор Агнешка Холанд (Полша, Франция, Чехия, Белгия)
Зелена граница е емоционално опустошително обвинение срещу продължаваща криза в ЕС и един от най-добрите филми на Агнешка Холанд. Ето, казахме го.
Заглавието се отнася до горите, които съставляват ничията земя между Беларус и Полша. Там бежанци от Близкия изток и Африка отчаяно се опитват да стигнат до Европейския съюз и се оказват впримчени в капан на абсурдно движение напред-назад, наблюдавано както от беларуското, така и от полското правителство. Бежанците са примамвани към границата с обещание за безопасно преминаване към ЕС. Реалността е, че те са политически пионки в нагласена игра, организирана от беларуския диктатор Александър Лукашенко; те са брутално изгонени между двете страни, като нито една от тях не поема никаква отговорност и продължава да ги обрича на ужасяващо ограничена неопределеност.
Зелена граница е един от най-завладяващите филми, които ще видите през следващата година (все още не е пуснат на повечето европейски екрани). Това е остро и кинематографично силно cri-du-coeur, което дава глас на безгласните.
Холанд го е казала най-добре в режисьорските си бележки: „Живеем в свят, в който са необходими голямо въображение и смелост, за да се изправиш всички предизвикателства на съвремието. Революцията в социалните медии и изкуственият интелект направиха все по-трудно чуването на истински гласове. Според мен няма смисъл да се занимаваш с изкуство, ако не се бориш за този глас, ако не се бориш, за да задаваш въпроси за важни, болезнени, понякога неразрешими въпроси, които ни поставят пред драматичен избор.”
Филмът е нашият избор за главната награда тази година - не само заради навременното си послание, но защото рядко се срещат филми, които успяват така умело да съчетаят справедливия гняв и интелигентното кино, разказвайки човешка история, която не се предава в подстрекателство, което би могло да подхрани умората на публиката, когато става дума за разкази за мигранти на екрана.
Като изтъкват нехуманните политики на Полша и задават жизненоважни въпроси за колективната отговорност в геополитически пейзаж, в който се намира Европа – като колектив – филмът е обект на много омраза. Например полският министър на правосъдието Збигнев Зиобро нарече Зелената граница „пропаганда на Третия райх“ – без да е гледал филма. Браво там. Отровата на дясното крило, насочена към Холанд и нейния филм, беше контрирана с подкрепата на Федерацията на европейските екранни режисьори (FERA) и Европейската филмова академия (EFA).
Какъв по-добър начин за да почетете зашеметяващ и състрадателен филм И да изпратите послание, отколкото като наградите Green Border за най-добър филм тази година?
Аз, капитане (Йо Капитано)
Режисиран от Матео Гароне (Италия, Белгия)
Друго силно заглавие на тазгодишния филмов фестивал във Венеция беше Io Capitano на италианския режисьор Матео Гароне, който обръща лице към мигрантската криза.
Прави го, като се фокусира върху Сейду (Сейду Сар) - който можеше да бъде истински претендент в категорията за най-добър актьор - който няма морски или навигационен опит, но е натоварен от контрабандист на хора да поеме мантията на капитана и управлява лодка, превозваща 250 души през Средиземно море.
Io Capitano е вдъхновен от събития от реалния живот и е солиден поглед върху слизането в Хадес, което отразява тежкото положение на толкова много хора, поели опасното пътуване до Европа, мечтаещи да създадат по-добър живот за себе си.
Подобно на Зелената граница, това е невероятно актуално. Въпреки това се усеща като най-слабия от петте филма, номинирани за най-добър филм. Въпреки че си заслужава гледането, се съмняваме, че ще се прибере с главния гонг тази година.
The Zone of Interest
Режисьор: Джонатан Глейзър (Обединено кралство, Полша, САЩ)
Разтърсващата драма на Джонатан Глейзър за Холокоста The Zone of Interest води в номинациите на EFA тази година и беше избрана за официално участие на Обединеното кралство за Оскарите през 2024 г. категорията за най-добър международен филм. Това е дълбоко смущаващ и дързък филм, който ще ви разтърси – след като го видите в кината през януари.
Славо базиран на романа на Мартин Еймис от 2014 г., Зоната на интерес е първият игрален филм на Глейзър от 10 години, след Under The Skin от 2013 г. Проследява коменданта на лагера Аушвиц Рудолф Хьос (Кристиан Фридел) и съпругата му Хедвиг (Сандра Хюлер), които и двамата изграждат мечтан живот за семейството си в дома си, разположен от другата страна на стената на концентрационния лагер. Наблюдаваме ежедневието на семейството: приятелски посещения, слуги, които поддържат къщата безупречна, Хедуиг се грижи за своята Едемска „райска градина“ и оценява жизненото пространство, което е построила до умиращ.
Стотици филми са се занимавали с темата за Холокоста, но малко са постигнали това, което британският режисьор Джонатан Глейзър е постигнал с The Zone of Interest. Много като Списъкът на Шиндлер и Синът на Саул събуждат невъобразимите ужаси на случилото се в стените на концентрационните лагери, а някои се докосват до това, което Хана Аренд нарича „баналността на злото“. Малцина обаче са възприели тази концепция и са я пренесли на екрана по толкова смразяващ начин, изследвайки не само баналността зад злото, но и обезпокоително разпознаваемата човечност зад животите на тези, които извършват най-неописуемите престъпления.
Филмът на Глейзър е, на формално ниво, смел майсторски ход, който разбива конвенционалните очаквания, когато става въпрос за подобни помещения. Студентите по филмово изкуство ще се хранят с това в продължение на години, анализирайки (наред с много други неща) начина, по който рамкиращите и рядко използвани пътни кадри предават толкова много, както и ефекта, създаден от внезапните монохромни екрани с дрънкането на композитора Мика Леви звуци на аларма - които се усещат като излъчващи се от най-дълбоките недра на Хадес.
Има толкова много за оценяване и премахване в дръзкото описание на Окончателното решение на Глейзър. Той вече влезе в нашия списък с Най-добрите европейски филми на 21-ви век и ако беше пуснат в европейските кина тази година, има всички шансове да заеме първото място за нашия най-добър филм за 2023 г. Има има вероятност да е твърде смел за зрителите и макар че ще бъдем развълнувани, ако вземе наградата за най-добър филм в събота, ще проклинаме небесата, ако Глейзър не бъде награден с най-добър режисьор.
Прогнози
Вадим нашите кристални топки и прогнозираме победителите на 36-ите Европейски филмови награди. Както можете да кажете от горе, годината е трудна за определяне, тъй като толкова много от филмите заслужават да бъдат наградени.
Това каза, ето го:
Европейски филм:
Ще спечели: АНАТОМИЯ НА ПАДЕНИЕ (ANATOMIE D'UNE CHUTE) - Режисьор Жюстин Трие (Франция)
Трябва да спечели: ЗЕЛЕНА ГРАНИЦА (ZIELONA GRANICA) - Режисьор Агнешка Холанд (Полша, Франция, Чехия) Република, Белгия)
Европейски режисьор:
Ще спечели: Агнешка Холанд за GREEN BORDER
