Европейски филмови награди 2023: Кой ще спечели тазгодишния най-добър филм?
Трудно е да се каже, защото петте кино лентата, номинирани за най-хубав европейски филм за 2023 година на Европейските кино награди, са едни от най-силните за годината. Разглеждаме номинираните и даваме своите прогнози.
Европейските кино награди , които отличават най-големите достижения в европейското кино, наближават бързо.
Церемонията, която се организира този уикенд (събота, 9 декември) в Берлин, ще бъде и ние ще бъдем на място, с цел да ви осведомяваме за всички резултати.
И тази година е изключително мощна...
От филмите, номинирани тази година за влиятелната премия за най-хубав европейски филм, три от номинираните направиха международна премиера в Кан и завоюваха огромни награди там (Anatomy Of A Fall - Златна палма; The Zone of Interest - Голямата премия на Кан и премията на FIPRESCI; Паднали листа - Награда на журито), до момента в който другите двама номинирани бяха с премиера във Венеция тази година – Зелена граница и Аз, капитане – и също се прибраха вкъщи с титли: Специална премия на журито и надлежно най-хубав артист.
Това е напрегната конкуренция и всеки запис евентуално би могъл да вземе основната премия.
Нека да разгледаме в детайли номинираните за най-хубав филм, преди да стартираме да вършим някои прогнози...
Анатомия на едно рухване (Anatomie d'une chute)
Режисьор Жюстин Трие (Франция)
Тазгодишният притежател на Златна палма споделя завладяващата история за допустимо алпийско ликвидиране, която се трансформира в завладяваща правосъдна драма, задвижвана от звездното осъществяване на Сандра Хюлер (която е номинирана за най-хубава актриса два пъти тази година – за Anatomy of a Fall и The Zone of Interest).
Нетрадиционният whodunnit на френския режисьор Жюстин Трие се занимава със заплетеното родителство и бремето на отговорността във взаимоотношенията. Особено когато връзката е разчленена обществено, с цел да се види от всички – нещо, което на собствен ред разрешава на режисьора да употребява правосъдната система като трамплин за разкритие на вкоренени мизогинистични предубеждения. Главният воин Сандра (Хюлер) не е идеалната жертва, бореща се за невинността си да бъде чута; тя приказва искрено за несъвършенството на връзките си и се усеща като изцяло закръглено човешко създание, за разлика от клишираната фигура на безукорния страдалец, борещ се за оцеляване.
Какво е най-впечатляващото в сюжета е, че вместо да тръгне по пулпавия път на Основния инстинкт (Сандра, бисексуална писателка, упрекната в ликвидиране, може да наподобява като Катрин Трамел на Шарън Стоун на хартия), филмът се разкрива като доста по-заинтересован от по-важни медитации върху усещането и разказването на истории. Като такова, поглъщащото възприятие на неустановеност става пристрастяващо на всички места.
Филмът към този момент се обрисува като любимец за награди, откакто завоюва най-хубав сюжет и най-хубав интернационален филм на Независимите кино награди Gotham , както и за най-хубав чуждоезичен филм на премиите на New York Film Critics Circle Awards. Има всички учредения да имаме вяра, че ще завоюва огромен триумф във всичките си категории на Европейските кино награди – най-хубав филм, най-хубав режисьор, най-хубав сценарист и най-хубава актриса. Освен това EFA не подценяват присъждането на няколко награди на един и същи филм, както видяхме предходната година за Триъгълник на тъгата , който завоюва четири награди: за най-хубав филм, режисьор, сценарист и артист. Гледайте това място... Въпреки това, макар че „ Анатомия на едно рухване “ е провокираща мисли драма с подобаваща прочувствена дълбочина, не наподобява по този начин, като че ли има издръжливостта на предходните спечелили в Кан. Смеем да го кажем, че към този момент е леко надвито. Въпреки това интернационалната аудитория го харесва и няма да се изненадаме, в случай че си тръгне от Берлин с доста титли.
Да се надяваме, че спечелилите в събота ще бъдат малко по-разнообразни от предходната година, тъй че да можете да гледате повече филми в...
Падали листа (Kuolleet Lehdet)
Режисьор: Аки Каурисмаки (Финландия, Германия )
Аки Каурисмаки предложи на тазгодишния кино фестивал в Кан един от най-хубавите си спортни филми. „ Падалите листа “ завоюва премията на журито за трето място и беше определен за финландски „ Оскар “ за 2024 година за най-хубав интернационален филм.
За първия му филм от шест години и четвъртата глава от неговата „ трилогия за работническата класа “ ( Shadows in Paradise, Ariel, The Match Factory Girl), финландският безразсъден маестро показа нещо, което може да бъде най-топлата мрачна сантиментална комедия на 2023 година И както се оказва, финландското въодушевление е необичайно пристрастяващо.
Основният роман на две изгубени души, изграждащи странна и красива връзка макар възможностите, дава отговор на доста общи холивудски кутии. Въпреки това, трагикомичната потиснатост тук прави чудеса, защото режисьорът основава романс от работническата класа, който се развива като щастлив фарс с всички несъмнени отличителни белези на Kaurismäkian: безшумно отчуждение, отразяващо дълбоки страсти, които героите не могат да изразят; иронично занимателни забележки и остроумни шегове; няколко лукави похвали към неговите кино герои – тук по-специално Озу и Бресон; и тези точно композирани портрети с къпани в сенки и подчертани цветови схеми, които отхвърлят продължаващото партньорство на режисьора с оператора Тимо Салминен.
Феновете на режисьора няма да намерят нищо ново тук, само че въпреки всичко е безспорна наслада да преживея. То служи като увещание, че да се отдадеш на инцидентни срещи и да прегърнеш любовта, без да излизаш от вратата, е единственото рационално нещо, което би трябвало да направиш, когато светът към теб се разпада. И имаме потребност от повече от това в наши дни...
Номиниран е за най-хубав филм, най-хубав режисьор, най-хубав сценарист, най-хубав артист и най-хубава актриса. Във всяка друга година това би било борба за победи в множеството от тези категории. Имаме обаче скритото съмнение, че ще бъде засенчено от Anatomy of a Fall...
Зелена граница (Zielona Granica)
Режисьор Агнешка Холанд (Полша, Франция, Чехия, Белгия)
Зелена граница е прочувствено опустошително обвиняване против продължаваща рецесия в Европейски Съюз и един от най-хубавите филми на Агнешка Холанд. Ето, казахме го.
Заглавието се отнася до горите, които съставляват ничията земя сред Беларус и Полша. Там бежанци от Близкия изток и Африка обезверено се пробват да стигнат до Европейския съюз и се оказват впримчени в капан на неуместно придвижване напред-назад, следено както от беларуското, по този начин и от полското държавно управление. Бежанците са примамвани към границата с заричане за безвредно прекосяване към Европейски Съюз. Реалността е, че те са политически пионки в нагласена игра, проведена от беларуския деспот Александър Лукашенко; те са брутално изгонени сред двете страни, като нито една от тях не поема никаква отговорност и продължава да ги обрича на ужасяващо лимитирана несигурност.
Зелена граница е един от най-завладяващите филми, които ще видите през идната година (все още не е пуснат на множеството европейски екрани). Това е остро и кинематографично мощно cri-du-coeur, което дава глас на безгласните.
Холанд го е споделила най-добре в режисьорските си бележки: „ Живеем в свят, в който са нужни огромно въображение и храброст, с цел да се изправиш всички провокации на съвремието. Революцията в обществените медии и изкуственият разсъдък направиха все по-трудно чуването на същински гласове. Според мен няма смисъл да се занимаваш с изкуство, в случай че не се бориш за този глас, в случай че не се бориш, с цел да задаваш въпроси за значими, мъчителни, от време на време неразрешими въпроси, които ни слагат пред трагичен избор. ”
Филмът е нашият избор за основната премия тази година - освен поради навременното си обръщение, само че тъй като рядко се срещат филми, които съумяват по този начин ловко да съчетаят справедливия яд и интелигентното кино, разказвайки човешка история, която не се предава в подстрекаване, което би могло да подхрани умората на публиката, когато става дума за разкази за мигранти на екрана.
Като акцентират нечовешките политики на Полша и задават жизненоважни въпроси за груповата отговорност в геополитически пейзаж, в който се намира Европа – като колектив – филмът е обект на доста ненавист. Например полският министър на правораздаването Збигнев Зиобро назова Зелената граница „ агитация на Третия райх “ – без да е гледал кино лентата. Браво там. Отровата на дясното крило, ориентирана към Холанд и нейния филм , беше контрирана с поддръжката на Федерацията на европейските екранни режисьори (FERA) и Европейската кино академия (EFA).
Какъв по-добър метод с цел да почетете замайващ и съчувствен филм И да изпратите обръщение, в сравнение с като премиите Green Border за най-хубав филм тази година?
Аз, капитане (Йо Капитано)
Режисиран от Матео Гароне (Италия, Белгия)
Друго мощно заглавие на тазгодишния кино фестивал във Венеция беше Io Capitano на италианския режисьор Матео Гароне, който обръща лице към мигрантската рецесия.
Прави го, като се концентрира върху Сейду (Сейду Сар) - който можеше да бъде същински кандидат в категорията за най-хубав артист - който няма морски или навигационен опит, само че е претрупан от контрабандист на хора да поеме мантията на капитана и ръководи лодка, пренасяща 250 души през Средиземно море.
Io Capitano е въодушевен от събития от действителния живот и е стабилен взор върху слизането в Хадес, което отразява тежкото състояние на толкоз доста хора, поели рисковото пътешестване до Европа, мечтаещи да основат по-добър живот за себе си.
Подобно на Зелената граница, това е необикновено настоящо. Въпреки това се усеща като най-слабия от петте кино лентата, номинирани за най-хубав филм. Въпреки че си заслужава гледането, се съмняваме, че ще се прибере с основния гонг тази година.
The Zone of Interest
Режисьор: Джонатан Глейзър (Обединено кралство, Полша, САЩ)
Разтърсващата драма на Джонатан Глейзър за Холокоста The Zone of Interest води в номинациите на EFA тази година и беше определена за публично присъединяване на Обединеното кралство за Оскарите през 2024 година категорията за най-хубав интернационален филм. Това е надълбоко объркващ и дръзновен филм, който ще ви раздруса – откакто го видите в кината през януари.
Славо основан на романа на Мартин Еймис от 2014 година, Зоната на интерес е първият игрален филм на Глейзър от 10 години, след Under The Skin от 2013 година Проследява коменданта на лагера Аушвиц Рудолф Хьос (Кристиан Фридел) и брачната половинка му Хедвиг (Сандра Хюлер), които и двамата построяват желан живот за фамилията си в дома си, ситуиран от другата страна на стената на концентрационния лагер. Наблюдаваме всекидневието на фамилията: другарски визити, прислужници, които поддържат къщата безупречна, Хедуиг се грижи за своята Едемска „ райска градина “ и прави оценка виталното пространство, което е построила до обречен на смърт.
Стотици филми са се занимавали с тематиката за Холокоста, само че малко са постигнали това, което английският режисьор Джонатан Глейзър е постигнал с The Zone of Interest. Много като Списъкът на Шиндлер и Синът на Саул разсънват невъобразимите ужаси на случилото се в стените на концентрационните лагери, а някои се допират до това, което Хана Аренд назовава „ баналността на злото “. Малцина обаче са възприели тази идея и са я пренесли на екрана по толкоз вцепеняващ метод, изследвайки освен баналността зад злото, само че и тревожно разпознаваемата човещина зад животите на тези, които правят най-неописуемите закононарушения.
Филмът на Глейзър е, на официално равнище, самоуверен майсторски ход, който разрушава стандартните упования, когато става въпрос за сходни пространства. Студентите по кино изкуство ще се хранят с това в продължение на години, анализирайки (наред с доста други неща) метода, по който рамкиращите и рядко употребявани пътни фрагменти предават толкоз доста, както и резултата, основан от неочакваните монохромни екрани с дрънкането на композитора Мика Леви звуци на тревога - които се усещат като излъчващи се от най-дълбоките глъбини на Хадес.
Има толкоз доста за оценяване и унищожаване в дръзкото изложение на Окончателното решение на Глейзър. Той към този момент влезе в нашия лист с Най-добрите европейски филми на 21-ви век и в случай че беше пуснат в европейските кина тази година, има всички шансове да заеме първото място за нашия най-хубав филм за 2023 година Има има възможност да е прекомерно самоуверен за феновете и въпреки че ще бъдем разчувствани, в случай че вземе премията за най-хубав филм в събота, ще проклинаме небесата, в случай че Глейзър не бъде награден с най-хубав режисьор.
Прогнози
Вадим нашите кристални топки и предвиждаме спечелилите на 36-ите Европейски кино награди. Както можете да кажете от горе, годината е сложна за установяване, защото толкоз доста от филмите заслужават да бъдат наградени.
Това сподели, ето го:
Европейски филм:
Ще завоюва: АНАТОМИЯ НА ПАДЕНИЕ (ANATOMIE D'UNE CHUTE) - Режисьор Жюстин Трие (Франция)
Трябва да завоюва: ЗЕЛЕНА ГРАНИЦА (ZIELONA GRANICA) - Режисьор Агнешка Холанд (Полша, Франция, Чехия) Република, Белгия)
Европейски режисьор:
Ще завоюва: Агнешка Холанд за GREEN BORDER
